ОБРАТНО КЪМ СЪБИТИЯ

"ШЕПОТ И ВИКОВЕ" - КИНОМАНИЯ 2018 (ретроспектива)

17:00ч. 10.11.2018 кино Люмиер Лидл

режисьор и сценарист – Ингмар Бергман

Швеция, 1972, 91 мин., цветен
режисьор и сценарист – Ингмар Бергман
продуцент – Ларш-Уве Карлберг
оператор – Свен Нюквист
монтаж – Сив Лундгрен
сценография и костюми – Марик Вос-Лунд
продукция на CINEMATOGRAPH/SVENSKA FILMINSTITUTET
награди и номинации:
Кан '73 – Голямата техническа награда
“Оскар” '73 за операторско майсторство
2 награди “Давид на Донатело” '74 – за режисура на чуждоезичен филм и Специален “Давид” за четирите актриси
2 награди “Златен бръмбар” '72 – за най-добър филм и актриса на Ингрид Тулин
2 награди на Американското национално общество на филмовите критици – за сценарий и операторско майсторство
4 награди на Нюйоркската критика – за най-добър филм, режисура, актриса на Лив Улман (и за ролята й в “Преселници”) и сценарий
Награда на Италианските киножурналисти за режисура на чуждоезичен филм
4 номинации за “Оскар” - за най-добър филм, режисура, оригинален сценарий и костюми
Номинация за “Златен глобус” '72 за чуждоезичен филм
2 номинации от Британската академия – за най-добра актриса на Ингрид Тулин и операторско майсторство

в ролите:
Хариет Андершон (Агнес), Кари Силван (Ана), Ингрид Тулин (Карин), Лив Улман (Мария/майката на Мария), Андерс Ек (Исак), Инга Гил (разказвачката), Ерланд Юзефсон (Давид), Хенинг Морицен (Йоаким), Георг Орлин (Фредрик), Лена Бергман (Мария като дете), Лин Улман (дъщерята на Мария)
 
Мария и Карин са сестри на умиращата от рак Агнес. Двете сестри вече са се сблъсквали със смъртта: Мария е имала връзка, която е провокирала самоубийството на съпруга й, а Карин открай време се опитва да сложи край на живота си. Агнес е в агония от толкова време, че вече се чувства някъде между живота и смъртта. Двете сестри са улисани в свои проблеми и Агнес намира утеха единствено край своята прислужница. Ана е изстрадала смъртта на детето си и си е създала философска нагласа спрямо неизбежния край.

“Спомням си как излязох от едно кино в Сан Франциско, след като бях гледал “Шепот и викове” и бях плакал като дете. След този филм “тягостното и надуто” европейско кино, което презирах преди десет години, ми се стори отново истинската ми стихия - родна земя, където бих се почувствал в свои води много по-сигурен, отколкото в “обетованата земя” на киното, в която бях гост. И ако като студент се бях обявил “срещу киното, което изследва под повърхността на нещата”, сега усетих носталгия към всичко, скрито зад външността, и се почувствах сдобрен с Ингмар Бергман.”
Вим Вендерс