ОБРАТНО КЪМ СЪБИТИЯ

ВСИЧКОЯДЕЦЪТ

19:30ч. 25.02.2017 ДНК - пространство за съвременен танц и пърформанс

ВСИЧКОЯДЕЦЪТ | Метеор
25 февруари | събота | 19:30 ч.

текст: Мирослав Христов
режисьор: Ани Васева
художник: Георги Шаров
звук: ДатаТранспортер (Нино Гомез)

участват: Галя Костадинова и ДатаТранспортер (Нино Гомез)

Билети: 8|6 лв.
(на касите на Билетен център НДК и на място час преди началото)
 
ВСИЧКОЯДЕЦЪТ е твърдата, но летлива маса, в която потапяме ръка, за да открием, че пръстите ни са крака, а устите – задници.
ВСИЧКОЯДЕЦЪТ е ръбът, отвъд който полът, размерът и материята нямат значение, защото са едновременно мъжки, женски, средни, миниатюрни, гигантски, плътни и крехки. В пастта на Всичкоядеца дебне малка, сексапилна черна дупка, пламтяща в отчуждението си, в която се прозява нищото.
 
“Фуриозен перформанс.”
Щефан Георги, Leipziger Volkszeitung
 
“Всичкоядецът преобръща представите за допустимо.”
Нели Пигулева, вестник „Утро”
 
„Това е екипът на „Всичкоядецът“. Млади, вибрантни, чувствителни, екстремни.”
Цвета Ненова, Арена Медия
 
„Ако заниманието ни сега е да пишем за „Всичкоядецът“, то неговото собствено занимание е да „пише“ за театъра въобще. Или за света въобще.“
Демиан Рокосовски, www.stand.bg
 
„Всичкоядецът е фигура на човека, който няма профил, пол и индивидуален образ. Той е централен гестус на консумацията в съвременния свят (или съвкупност от жестикулации и думи), който е взет като изходна точка при опит за разбирането какъв е този човек, който се стреми страстно към един „по-добре изяден свят”. Галя Костадинова го превръща в непосредствено, екстремно физическо присъствие. Трудна актьорска работа.”
Виолета Дечева, вестник „Култура“
 
„Дали това е Всичкоядецът – този въпрос, разбира се, никога не би могъл да получи категоричен отговор в постановка на Ани Васева. Отказът от крайно значение, отхвърлянето на едно последно решение – това е силен концептуален жест, който на смислово ниво се оглежда в несигурността на персонажа, в непрестанното му двоене, а на нивото на формата контрастира с абсолютната прецизност на техниката, с виртуозността на изпълнението.“
Моника Вакарелова, „Литературен Вестник”