ОБРАТНО КЪМ НОВИНИ

ЛИЛИЯ АБАДЖИЕВА: „ГЛЕДАМ НА ШЕКСПИР КАТО НА ФИЛОСОФСКИЯ И ПСИХОЛОГИЧЕСКИ I-CLOUD НА СВЕТА”

5 Oct, 2017

Театър Азарян откри сезона с премиера на „Ако нямах лоши сънища“, продукция на НДК

Света на Шекспир през погледа на режисьора Лилия Абаджиева видя публиката на Театър Азарян снощи в авторския премиерен спектакъл „Ако нямах лоши сънища”.

Постановката изследва големите въпроси на битието, останали непроменени през времето. Актьори от три поколения (Александър Кадиев, Асен Данков, Васил Витанов, Васил Ряхов, Георги Кацарски, Моню Монев, Никола Додов) се впускат в реализирането на проекта заедно с режисьора Лилия Абаджиева и сценографа Васил Абаджиев.

„Шекспир освен, че е иконата на драматургията за всички времена, за мен неговите пиеси, както и неговите сонети, съдържат философията на живота през архетипните човешки сюжети. Те не са чак толкова много, но Шекспир ги е развил в различни жанрове, в различните си пиеси. В този смисъл гледам на Шекспир като на философския и психологически i-Cloud на света. Цялото това знание, което се съдържа в неговите пиеси, е път към науката за себепознанието за мен”, каза режисьорът в емоционално откровение по време на среща с медиите преди началото на спектакъла. Лилия Абаджиева отбеляза още, че не брои представленията си по Шекспир, но определи „Ако нямах лоши сънища” като един от „най-личностните си спектакли”.

„Представата ми за тази велика игра, наречена театър, е свързана с представата ми за Шекспир. Копнежът по абсолютното е една мечта, която стои във всеки от нас. Стремежът към един съвършен свят е жив във всеки човек. И може би той ни дава силата сутрин да станем от леглото. Според Кант, когато едно произведение на изкуството е красиво, то доставя естетическа наслада, но когато в него се съдържа знание и път към познанието, то става изящно. Мисля че в нашия спектакъл е явено желанието на духа в неговото проявление като копнеж по възвишеното, като липсващо съдържание. Не мисля, че представата и копнежа по възвишеното са характерни само за епохата на ренесанса.

В този спектакъл в най-пълна степен е явен отказът ми от вярването, че театърът трябва да е подвластен на наративното. „Ако нямах лоши сънища” въплъщава убеждението ми, че физичните закони за времето и пространството не са валидни за белезите на театралното. Поетическото през театралното е възможност гравитацията да бъде преодоляна, да се преодолеят законите на материалното.

Този копнеж по един съвършен свят и представата, че той може да бъде достигнат и задържан, е валиден и днес. Това е една голяма тема, която винаги ме е вълнувала – възможността животът на духа да бъде явéн в абсолютната му форма в театралния спектакъл. Всичките страсти, на които е подвластен човекът според Шекспир, дори и пагубните; дори и в злодеянията Шекспир се опитва да оневини човека пред Бога, като му съчувства и състрадава.

„Ако нямах лоши сънища” е предчувствието на Човека, че неговото Аз ще се превърне във всеобхватна светлина, че неговото тяло ще престане да бъде тленно без време и пространство, че неговото Аз ще бъде зад вратата от опал и диамант, където битието ще бъде нещо друго, споделя още Лилия Абаджиева.
На въпрос как се е променяло отношението й през годините към Шекспир режисьорът отговори: „За мен 90-те беше пролетта на българския театър. Тогава се появи една нова вълна млади режисьори – едно поколение, към което се смятам принадлежна. Това са Явор Гърдев, Галин Стоев, Недялко Делчев, Иван Панталеев. Ние не произлизаме от нищото, ние сме част от една последователност, към която сме принадлежни. Нашите учители – Иван Станев, Бойко Богданов, Стефанов Москов, Стоян Камбарев, Любен Гройс, Красимир Спасов, Крикор Азарян, Леон Даниел, Маргарита Младенова, Юлия Огнянов ми дадоха представа, че театърът може да създава свят. Българският театър в момента говори все повече с езика на шоу програмите. Но преди 20 години не вярвах, че метафизичното може да бъде явено на сцена. Опитът ми да развивам театралната лексика в шекспировите спектакли тук е достигнала нова степен на условност и опит метафизичното да бъде явено през театралното, допълни още Лилия Абаджиева.

Сценографията на спектакъла е въртележка, символизираща колелото на Фортуна - кръговрата на съдбата, възходите и паденията на духа. Взаимодействието между материалното и духовното, тема, която пронизва повечето произведения на Шекспир, е представено чрез противопоставянето на тежкия индустриален декор и феерията от светлина и музика, която „изважда” от битовото и приближава до духовното. Това обясни Васил Абаджиев – автор на сценографията, костюмите и светлинния дизайн на спектакъла по време на пресконференцията.

„Присъствието ми тук не е протоколно, а е в следствие на желанието на ръководството на НДК да помогне развитието на цялата ни културна програма и развитието на всички културни пространства в НДК. В условия сме на подготовка на Европейското председателство, което е една сложна организационно-логистична задача, но същевременно няма да изоставим календара и развитието на тези пространства, отбеляза на свой ред Борислав Велков, председател на Съвета на директорите на НДК.

Билетите за „Ако нямах лоши сънища” са в продажба на касите на НДК на цени от 15/12 лв. Следващите две дати през октомври са 5-и и 19-и.