ОБРАТНО КЪМ НОВИНИ

НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА КНИГАТА – НДК ОБЯВЯВА 2018-А ЗА ГОДИНА НА СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА В КОНТЕКСТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА МОДЕРНОСТ

16 Jan, 2018

В годината на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз Национален център за книгата – НДК ще обърне специално внимание на съвременната българска литература в контекста на европейската модерност. Това е темата, под чийто надслов ще се проведат срещите и дискусиите на НЦК през 2018 г., след като Годината на детската книга през 2017 г. отбеляза голям успех и успя да фокусира вниманието на гилдията и читателите върху проблемите на детското книгоиздаване, четене и писане.

Първата дискусия ще се състои на 20 януари (събота) от 16:00 часа в Литературен клуб „Перото” и ще очертае спецификите на аспектите, свързани със съвременната българска литература и вписването й в контекста на европейската модерност. В дискусията ще участват Михаела Петрова – ръководител на Национален център за книгата; проф. Амелия Личева – преподавател по „Теория на литературата” в СУ „Св. Климент Охридски”; доц. д-р Ани Бурова – преподавател в катедра „Славянски литератури” в СУ „Св. Климент Охридски”; Вера Петрова  – директор на Международния литературен фестивал. Модератор ще бъде Александър Кръстев.

Интересът към съвременната българска литература от страна на издателства от страните-членки на ЕС става все по-голям през изминалите няколко години. За период от две години са преведени повече от 20 творби на съвременни български писатели. Голям е интересът и към издаване на антологии на съвременна българска поезия и проза. Българската литература вече има свое място и значимост на европейската литературна сцена.

Има ли обаче все още делене на „западноевропейска” и „източноевропейска” литература? Кои са сходствата и различията в търсенията на авторите, представители на т.нар. „големи” и „малки езици” в литературното европейско семейство?

Тези теми все още вълнуват по-тесен кръг специалисти. Поставяме ги на дневен ред в месеците на Европейското председателство, за да дадем публичност не само на все по-засилващия се интерес в Европа към представителите на литературите от „малки езици”, но и за да обменим опит по отношение на практиките на различните държави-членки за популяризиране на различните национални литератури.