ОБРАТНО КЪМ НОВИНИ

РИСКЪТ ДА СЕ ИЗДАВАТ КНИГИ НА АВТОРИ ОТ НЕПОЗНАТИ ЕВРОПЕЙСКИ ЛИТЕРАТУРИ СИ ЗАСЛУЖАВА УСИЛИЕТО

15 Apr, 2018

Да се насърчава интереса на българския читател към нови, неизвестни за него автори препоръчаха участниците в дискусията в Литературен клуб „Перото”
 
Поетият риск да се издават у нас все по-често книги на писатели от т.нар. „малки” европейски литератури определено си заслужава усилието. Зад тази обща позиция се обединиха участниците в поредната дискусия, организирана от Национален център за книгата – НДК , която се проведе в Литературен клуб „Перото”. Темата на дискусията бе: „Малките” европейски литератури на българския пазар. Среща с издатели”. В дебата взеха участие издателите Доротея Монова – управител на издателство „Парадокс”, Василка Ванчева – издателство „Емас”, Невена Дишлиева – издателство „ICU“, както и Михаела Петрова –ръководител на Национален център за книгата - НДК . Модератор бе Александър Кръстев  – основател на сайта „Аз чета”.

Михаела Петрова, ръководител на Национален център за книгата –НДК, обоснова темата на дискусията с желанието центърът да насърчи интереса към новите и непознати автори на българския пазар. По нейни думи т.нар. „малки“ европейски литератури имат много качествени творци, но българският читател трябва да бъде подпомогнат да открие „своя“ автор сред тях.

Невена Дишлиева определи като изключително полезна програмата „Творческа Европа“ на ЕС, тъй като тя подпомага не само превода и издаването на конкретната творба, но и гостуването на автора, рекламните материали и промотирането на неговата книга. По тази програма успяхме да издадем книгата „Когато изпратим деня“ на родения в Малта писател Пиер Мейлак, който е автор на детски книги, на роман и сборници с разкази, носител е и на многобройни награди, включително и Европейската награда за литература (2014), отбеляза Невена Дишлиева.

За своя опит при кандидатстването за грантове и европейски субсидии разказа и Василка Ванчева. Тя посочи, че популярната детска поредица на нейното издателство - „Европейски разказвачи на ХХ/ХХI век”, благодарение именно на програма „Творческа Европа“, осигурява възможността тези книги да се предлагат на българския пазар на по-достъпни цени. Издателката напомни, че преводът на художествена литература е истинско изкуство, тези преводи представят литературата на конкретната държава по света и затова в много европейски страни и най-вече в скандинавските, има специални грантове за преводачи. Василка Ванчева се спря специално на успешните практики на Норвегия да популяризира по света своите автори, като изтъкна, че тази държава дава субсидии дори и за преводи на криминални творби. Факт е, че скандинавските страни успяха да наложат скандинавската литература като бранд в цял свят, посочи издателката.

Доротея Монова акцентира на усилията на нейното издателство да запознава българския читател с книги на водещи съвременни автори от страни като Полша, Чехия, Украйна, Румъния и др. Когато започнахме да издаваме например книгите на Светлана Алексиевич, ние нямахме представа, че беларуската писателка ще получи Нобеловата награда за литература, но явно направихме правилен избор, каза Доротея Монова. Без субсидия нямаше да успеем да издадем и „Чудовището“ - оригиналният ръкопис, в който бащата на автофикцията Серж Дубровски поставя основите на понятието, предизвикало революция в литературата, отбеляза издателката. Според нея в България трябва да функционират и финансово осигурени програми за подпомагане на книгоиздаването, подчерта Доротея Монова.

Дискусията е част от програмата на НЦК – НДК, включена в културния календар в годината на Европейското председателство.