BG / EN

История

Галерия

1975

Идеята за НДК

В средата на 70-те години се решава, че България има нужда от голям културен център. В последствие се поставя срок проектът да бъде завършен за 1300 години България.

прочети още

Идеята за НДК

Инициативата за създаване на голям културен център в София е на столичното ръководство на БКП и датира от средата на 70-те години на миналия век. Първите стъпки, свързани с намерението, проучването и проектирането, са направени през
1975 г. Тогава в тази централна градска част е голям хаос. Там имало десетина набързо струпани след бомбардировките неугледни постройки, товарна жп гара за въглища, стари казарми и стотици декари пустеещи площи. Ето защо в Софийския градски комитет на БКП и Столичния народен съвет решават на това място да се оформи модерна градоустройствена среда като част от главния градски център, ориентирана към Витоша. Първоначално теренът е определен за оперен театър. Веднага бил обявен международен конкурс, в който участват архитекти от страната и чужбина. Журито се оглавява от тогавашния председател на Комитета за култура Павел Матев. То обаче не излъчва победител и конкурсът пропада.
След оживени дискусии се стига до единодушно мнение – мястото е най-удобно за бъдещ център с многофункционално културно предназначение. Почти всички европейски градове тогава имали подобни средища. У нас такава функция изпълнявала спортната зала „Универсиада”. И така – вдъхновението е за нова модерна среда за конгреси и концерти с всички съвременни удобства.
София вече разполага с доказал се проектантски и строителен потенциал. Така проектирането е поверено на ателието на арх. Александър Баров и конструктора инж. Богдан Атанасов. Те са подпомогнати от главния архитект на София Владимир Роменски, арх. Стефан Стайнов – министър на архитектурата, проф. Милчо Брайнов, основен консултант по конструкцията на сградата. На арх. Атанас Агура и арх. Валентина Атанасова е възложено да проектират изграждането на околното пространство и парка.

1978

Построяването на НДК

Строежът на комплекса продължава само 3 години (от 1979 до 1981). В основната сграда са вложени 10 000 тона стомана.

прочети още

Галерия

Построяването на НДК

Първата копка на Двореца на културата е направена на 25 май 1978 г. Присъстват само лица, пряко ангажирани със строежа. „Бяхме само десетина души, нямаше публика, медии. В ранното утро на този слънчев майски ден всички бяхме обладани от радостни чувства и от съзнание за отговорността, която поемаме като строители на най-модерното и най-голямото средище на българската духовност.” Това разказва Георги Йорданов.
През 1981 г. с фанфари и слова НДК е открит лично от първия човек в държавата Тодор Живков. До промените през
1989 г. той носи името на покойната бивша министърка на културата Людмила Живкова. В него са вложени и доброволен труд, и средства на много софиянци.
Строителството му поглъща 335 000 куб. м бетон, изкопани и извозени са 1,7 млн. тона земна маса. В двореца има около 10 000 тона метални конструкции, приблизително толкова има и в Айфеловата кула в Париж. Първата колона в сградата е монтирана на 20 юли 1979 г., а последната - на 25 март 1980 г. от бригадата на орденоносеца Петър Милев. Комплексът е построен върху 18 300 кв. м, разгънатата му площ е 123 300 кв. м. Висок е 51 метра. Девет хиляди метра пък е разгънатата площ на административната сграда.
Някои наричат НДК втори „Александър Невски”. И има защо. Двете сгради са емблематични за столичния център, сходни са и по мащаб, а в градежа им е участвала
българската общественост. Предците ни някога са правели щедри дарения за паметника на вярата и признателността. По техния пример софиянци работят един ден безвъзмездно и събират над 30 млн. лв. – това е една четвърт от стойността на основната сграда на Конгресно-концертния център, а хиляди се трудят за оформлението на околното пространство. Основното затруднение идва от липсата на достатъчно строителни работници. Ето защо в столицата работят хиляди граждани на Кипър, бивша Югославия, Виетнам и други страни.
Грандиозният строеж, предприет по случай юбилея на българската държава – 1300 години, е погълнал 270 млн. лв. тогавашни пари. Те са инвестирани в 15 зали плюс фоайетата.

1981

Откриване

Официалното откриване на НДК се състои на 31 март 1981 по повод 1300 години Българска държава.

прочети още

Откриване

За дата на официалното откриване се счита първият голям конгрес, проведен в зала 1, който се състои на 31 март 1981.
Около две седмици по-рано обаче, в същата знакова зала се провежда голям концерт, специално за строителите. Очаквано, от сцената прозвучава и музикалният знак на Двореца на културата - "Върви народе възродени" на композитора Панайот Пипков.
През 80-те години комплексът се превръща в мечтаното средище на културни и обществени мероприятия от международно ниво. Тук започват да гостуват световни звезди и изпълнители на всички видове изкуство, защото Дворецът предлага супер-модерни за времето си съоръжения и пространства, подготвени за концерти, изложби, конгреси, семинари, театри, танцови и кинематографски събития.

1981-89

Символи

Емблема, фасада, символни произведения и авторите им.

прочети още

Галерия

Символи

Първата емблема на НДК представлява жар-птица (феникс), оформена от извити ивици-лъчи, разположени в кръг. Композицията е дело на световния графичен дизайнер Стефан Кънчев.
Един от най-разпознаваемите символи на сградата, позициониран на северната фасада, е дело на скулптора Георги Чапкънов и представлява стилизирано слънце, напомнящо таваните в старите български къщи. Символът е изработен от бронз, с диаметър около 7 m. От вдлъбната полусфера излизат лъчи – житни класове, с дължина 2,60 и 1,80 m.
В централното фоайе на Двореца позлатената скулптура „Възраждане“ посреща хилядите гости, които често я наричат „Майка България“. Неин автор е скулпторът Димитър Бойков, а творбата му символизира гостоприемна и възродена София.

Галерия

1981-89

Известни произведения на изкуството

Особена добавена стойност на конгресния център носят безценните произведения на всички направления на визуалните изкуства

1981-2015

Значими гости

Знакови изпълнители, диригенти и други творци през всичките 43 години.

прочети още