ЦЕЛУВАМ ВИ,
АСПАРУХ ЛЕШНИКОВ
Когато сърцето на човек прелива от любов, то често остава неразбрано и разбито.
Преди век един българин взривява европейските концертни зали с фантастичните си изпълнения на модерната за онези времена развлекателна музика. „Това беше успех“, спомня си години по-късно Аспарух Лешников-Ари – „Аз пеех за хората с разбирането, че текстът, мелодията и моето пеене ги прави щастливи“. Съхранените през годините документи, спомени и фотографии на големия тенор разказват за дългия му, изпълнен с много събития живот – от мечтите и надеждите на талантливия българин, през бляскавия път към върховете на творческата слава, до тъжната забрава в залеза на неговия живот.
Авторът на първата биографична книга за Аспарух Лешников проследява живота му в бурните години на две унищожителни войни, бляскавия Берлин от 20-те и 30-те години, сложното време на нацисткия режим в Германия и забвението на комунистическа България.
След 1990 г. в българската преса се появяват десетки публикации с еднотипно съдържание, разказващи за тежката съдба, която социалистическа България отрежда на големия артист, родината, в която той живее в немилост 34 години. Разпространяваните сантиментални истории го правят известен, особено сред по-възрастната публика, която преоткрива музиката от старите плочи и с носталгия си припомня отминалата младост. Вечно усмихнатият, тих и скромен Ари, получил световно признание за своя талант, е определен в родината си като отживелица, звезда на т.нар. „стара градска песен“.