ОБРАТНО КЪМ СЪБИТИЯ

ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК

19:30ч. 05.03.2024 Нов Театър - НДК

„ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК“ по романа на Димитър Талев
Драматизация и режисура - Бойко Илиев
Сценография Теодор Даскалов
Костюми Жанета Иванова
С участието на Марияна Бранкованова, Мариела Топалова, Ралица Нейкова, Бисер Маринов, Яцек Янков, Николай Сяров
Продукция на ТМЦ - Разград
 
2020 година се оказа принудително плодотворна за взиране в себе си и света на своя Род и Родина. Първоначално реагирах почти истерично и се впуснах в преоткриване на антиутопията на Оруел „1984“. Светът предсказан от Оруел стремително се превръщаше в  плашеща реалност. Бяхме набързо прибрани по клетките, „Големият брат“ размахваше предупредително пръст от екрана. Ние, като уплашени мишки се свряхме в ъгъла и зачакахме…да ни отмине…онази с косата…Може би подобни чувства е изпитвал Димитър Талев, когато е бил сврян в ъгъла на килията в концлагера „Куциян“, където е въдворен след идването на Народната власт през 1944г.  
„Не зная страдал ли съм. Справях се с едно и с друго. Ти сам знаеш какво е концлагер. Целият си напрегнат – да изживееш тази минута и после следващата, и после следващата. В този смисъл страдание няма. Не можеш да застанеш да съзерцаваш, да кажеш: Аз страдам. Тялото ти, мишците ти са напрегнати. Ако изживееш това усилие, значи си спасен. За кратко, но спасен. Това е Голгота.“ 
Така Талев говори за мъките си по концлагерите на тогавашна България и вероятно в тези мъки се ражда по-голямата част от великолепната четирилогия на големия Български писател - роден в Прилеп, учил в Солун, Скопие, Битоля, Стара Загора, Загреб, Виена и София. 
Опитах да се потопя в неговото необятно и родолюбиво творчество. То стана моето спасение! Отново кръвта се разгоря, отново усетих прилив на енергия. Дедите ми в мен надигаха глава. Героите на Д. Талев от Преспа, Прилеп, Битоля, Солун се сливаха с моите дядо и баба от Кукуш, които с целия род бягат от зверствата и палежите извършени от гръцката войска… И така някои от тях оцеляват, заселват се в София, а Българския Кукуш се превръща в Гръцки Килкис.
Може би това е Пътят на спасението от безумието на света: да се опреш на Своите Хора, да потърсиш онези разбъркани корени, за които да се хванеш и да се издърпаш от блатото. Инстинктивно това направих чрез вълнуващите творби на Д. Талев – „Железният светилник“, „Преспанските камбани“ и „Гласовете ви чувам“. Драматизациите, които се родиха, ще пренесем на театралната сцена. Там, се надявам, отново да заживеят хората, които са милеели за българския род и език, борили са се, и не-рядко са давали живота си, за да ни има нас…
В „Железният светилник“ многократно се говори за „робския нечестив дух в забъркания, тъжен живот…на целия този народ, който живееше от векове в неволя, в немотия, в постоянен страх и несигурност“, но завършва със сватбата на Лазар и Ния, тяхната драматична любов стига до щастлива развръзка. Животът продължава въпреки мрачната трагедия в семейството на Глаушеви. Талев много добре знае, че любовта не само свързва, но и разделя хората, че не само възвисява, но и погубва, че не само ражда, но и умъртвява, че води не само към щастие…Загубил своята любима, зографът Рафе Клинче я претворява отново в иконостасът, който сътворява за черквата, където да се служи  на наш, български език и вплетените изкусно в дървото образи на двамата влюбени, да ни вдъхновяват, преклонени пред гения на Твореца.